Централна и Източна Европа ще отчете по-добър растеж през тази година в сравнение с 2012 г. Това е един от основните изводи в последния тримесечен анализ за страните от Централна и Източна Европа, подготвен от отдел „Икономически и финансови проучвания“ на УниКредит. Икономистите на банката все пак отбелязват, че ще е нужно известно време да се преодолеят проблемите от кризата и забавения растеж в рамките на европейския икономически и паричен съюз.
След началото на кризата, започнала през 2008 – 2009 г., през миналата година потенциалът за растеж в региона се понижи макар и в по-малка степен, като причина за това бяха основно външни фактори. Очакванията за постепенното възстановяване на растежа на БВП на регионално ниво се дължат на по-голямото външно търсене, по-ниската инфлация и на увеличаването на покупателната способност на потребителите.
Икономистите на УниКредит прогнозират ръст на БВП от 2.9% за Централна и Източна Европа през 2013 г. и 3.4% през 2014 г. За изминалата година очакванията са регионът да се отчете с 2.5% повишение на икономиката.
Фактори, които оказват влияние върху растежа на БВП
Тъй като последствията от кризата в европейския икономически и паричен съюз са значителни, по-положителни данни за страните от Централна и Източна Европа се очаква да започнат да се появяват едва към края на първото и второто тримесечие на годината. Прогнозите на икономистите на УниКредит са в съответствие с очакванията на Германия и на евросъюза за достигане на най-ниските нива на растеж на икономиката през четвъртото тримесечие на 2012 г. През първото тримесечие на новата година анализаторите очакват ръстът на БВП да бъде 0.5%, а през второто – 0.2%.
„По-специално търсенето от страна на индустрията и външното търсене имат ключово значение и ще трябва да имат водеща роля по пътя на възстановяването. Едва след като са налице убедителни резултати, ще бъде реалистично да има и възстановяване при вътрешното търсене,“ посочва Джилиан Еджуърт, главен икономист на УниКредит за Източна Европа, Близкия Изток и Азия.
На фона на забавянето на икономическата дейност през миналата година доминираща тема в целия регион на Централна и Източна Европа и по-общо в динамично развиващите се пазари беше притокът на чужди капитали, но в перспектива правилното управление на тези потоци е от решаващо значение. Някои държави до толкова са станали уязвими, че натрупването на резерви в чуждестранна валута изостава. Освен това нормализирането на приходите на страните от Г7, въпреки че това се случва постепенно, крие риска от подхранване на по-високите външни разходи за финансиране в ЦИЕ, като някои държави от региона са поставени в неблагоприятно положение спрямо тези от динамично развиващи се пазари.
За разлика от началото на миналата година страните от ЦИЕ започват 2013 г. с много по-малко финансово напрежение и не толкова строга парична политика в повечето страни в региона. С времето това трябва да бъде основата на подобрено представяне по отношение на ръста. Към края на 2011 г. Полша и Турция се стремяха да защитят валутите си от допълнително обезценяване, а в Турция, Унгария, Полша, Русия и Сърбия стойностите рязко се покачиха или през 2011 или през 2012 г. През втората половина на 2012 г. дори някои от най-слабите от макроикономическа гледна точка страни в ЦИЕ – с изключение на Украйна – имаха валутна стабилност, а лихвените проценти вече спаднаха и в някои страни ще продължат да спадат. Индексите на паричния пазар в много страни в региона още веднъж достигнаха най-ниските си стойности.
Инфлацията в много страни от Централна и Източна Европа отбелязваше понижение през последните 2-3 месеца, като тази тенденция се очаква да се задържи през следващите тримесечия. Тази тенденция идва след продължителен период на по-висока инфлация в много страни, което се дължеше на валутната нестабилност, повишаващите се цени на електроенергията и на някои храни. Валутите обаче са стабилни в региона през последните тримесечия, както и цените на петрола. Цените на храните може да достигнат по-високи нива, но те са лесно управляеми. Това не само поддържа ниски стойности за по-дълго време, а и би трябвало да помогне за повишаването на реалната покупателна способност на потребителите.
За много страни в Централна и Източна Европа вътрешното търсене през изминалата година беше повлияно от забавянето в ръста на депозитите и спадът в чуждестранното финансиране. За онези страни обаче, в които банките са предимно с чуждестранни собственици, икономистите на УниКредит не очакват по-бързо намаляване на финансовата задлъжнялост, макар че тенденциите варират значително в различните региони. Междувременно банковите сектори са се приспособили към кредитен растеж в условията на паралелен растеж и на депозитите.
Потенциал за постигане на по-добри резултати от страните от ЕС
Регионът на Централна и Източна Европа има значителен потенциал да постигне по-добри резултати от останалите страни-членки на Европейския съюз.
„Ако се вземат в предвид гъвкавостта на труда и разходите в по-новите страни от ЕС, очакванията за възстановяване на чуждестранните входящи парични потоци към икономиките в региона остават силни”, твърди Джилиан Еджуърт. Според него обаче ръстът в много страни от региона на този етап е също толкова, ако не и повече, въпрос на търсене, отколкото на предлагане. Джилиан Еджуърт е убеден, че поради това ЦИЕ не може да приема ръста за даденост, дори и при по-силна външна среда.
За УниКредит
УниКредит е водеща европейска банка с основна дейност в 22 страни. Банката работи на 50 пазара в целия свят, като има над 9400 клона и повече от 158 хил. служители (към 30 юни 2012 г.).
В региона на ЦИЕ УниКредит управлява най-голямата международна мрежа с близо 3 700 клона. Групата работи в Австрия, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Казахстан, Киргизстан, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Турция и Украйна.
УниКредит Булбанк, Връзки с обществеността и комуникации
Виктория Блажева, тел: 02/9264 993, viki.davidova@unicreditgroup.bg
Екатерина Анчева, тел: 02/9264 963, ekaterina.ancheva@unicreditgroup.bg
Магдалена Иванова: тел: 02/9232 528, magdalena.ivanova@unicreditgroup.bg
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.