Димитър Илиев - Пантерата го боли, че се видя най-напред по гръцката телевизия

26.10.2013г.

PReporters

Димитър Илиев - Пантерата го боли, че се видя най-напред по гръцката телевизия

Интервю на Живко ТЕНЕВ Димитър Илиев или както е по-известен в музикалните среди като Пантерата разкри пред „Гълъбовски вести” някои от своите тайни. И за да няма недомлъвки за това или онова, той направи това в присъствието на своята съпруга Моника Илиева. - Да започнем с това, защо те наричат Пантерата? - Този прякор ми го измисли един мой колега, акордеонист - Сашо Илиев Трайчев от Гълъбово и той ми прилепна така естествено, че си го нося с мерак вече толкова години. Още свирим заедно, но сега вече не е като предишните години, когато отивахме да свирим доста музиканти, по 7-8 човека. Сега ако ни поканят сме най-много по двама-трима, повече не искат хората. - А какво им свирите, хората каква музика предпочитат да слушат сега? - Свирим българска народна музика – пиринско, тракийско, странджанско. Хората слушат най-вече хороводни и бавни песни, когато седнат да обядват или вечерят, за сватбите говоря, защото сега стана модерно да се правят вечерни сватби. - А откога започна да се занимаваш с музика? - Много малък бях, баща ми беше музикант, лека му пръст, той свиреше на цигулка и гъдулка. Участваше в самодейните състави на читалището, където имаше и певици. И веднъж ми рече, хайде моето момче искаш ли да чукаш на тъпан. И оттам тръгна всичко, някъде 4-5 клас ли бях, ей такова беше времето, когато тръгнах по пътищата на музиката. - На колко години беше, когато отиде да свириш на първата сватба? - На 12-13 години с моя вуйчо отидох да свиря първата си сватба, защото аз после имах голям мерак да свиря на акордеон. Тате ми купи акордеон, започнах да свиря на него, но тогава бях самоук, а вуйчо ми Иван ме изведе по сватбите като музикант. Спомням си, че ми каза - няма да се притесняваш моето момче. Разбира се, имаше и втори акордеонист в групата. - Минал си след това през Военната музика, тя добра школа ли беше за теб? - Изключително добра, защото нотите като ги разбираш е много хубаво. Искам да спомена и това, че учителят ми във военния оркестър се казваше Коста Иванов. Той беше изключителен човек и когато ми казваше някакъв урок, го правеше така, че да го запомня. Някъде като сгреша - так, настъпва ме по крака. Това се случваше в духовата музика на Симеоновградския полк. Някъде около 20-25 човека свиреха тогава в този оркестър. - На колко инструмента можеш да свириш в края на краищата? - Най-напред започнах с барабаните, после с акордеон, баща ми ме е учил и на гъдулка. Една мелодия правех поне, но нямах мерак за гъдулка и цигулка, това е истината. На синтезатор мога да свиря, пропуснах да кажа, че мога и да пея. Свиря на кларинет и на саксофон, а когато бяхме във Военната музика съм свирил и на тромпет. - Кой от всичките тези инструменти ти е най-любимия? - Кларинетът е основният ми инструмент. Винаги съм се учил от Иво Папазов – Ибряма. Аз още от малък харесвам неговата музика и се опитвам да му подражавам. Това е велик музикант и всички го знаят. Той разглобяваше кларинета докато свири и никой не знаеше как го постига. Просто човекът си е виртуоз и това е. - Кога за първи път се срещна с Иво Папазов? - Да познавам се с него, като колеги. Запознахме се в Симеоновград, когато свиреха с Али Гарджев. Аз тогава бях във Военната музика. Отидох да го слушам където свиреше. В една от паузите се приближих до него, представих му се, казах му че свиря във Военната музика и го помолих ако може да духна неговия кларинет, защото мерака си е мерак. И наистина имаше голяма разлика от моя кларинет до неговия. Моят беше съвсем допотопен, привързан с ластици, а неговия бе съвсем друго нещо. Посвирнах така малко и му викам: „Браво, това се казва кларинет”. Иво Папазов свири на „Зелмер”, но сменя кларинетите си често. Наскоро се видяхме пак и вече сме добри познати. Такива сме и с кавалджията Матю Добрев, с когото съм свирил заедно. - На колко сватби си свирил, можеш ли да ги изброиш? - Мале-е-е, сигурно са над хиляда, а ако вземем да броим кръщенетата. Имай предвид, че едно време сватбите продължаваха 4-5 дни и накрая в понеделник водим младоженците за вода с кобилиците, с бакърите – всичко, както си му е бил редът. Сватбата беше голяма традиция на времето. - Имал си много изяви и в Гърция, ще ни разкажеш ли нещо повече? - В Гърция за първи път в живота си участвах в голям международен фестивал. На него се представиха колеги музиканти от 22 държави. Това се случи в град Ханя, на остров Крит. Искам само да кажа, че преди да се явим на фестивала, оркестъра го направихме много набързо. По това време аз бях на работа в Гърция. Срещнахме се с Али Гарджев, който също работеше там. Той вече знаеше за този фестивал и си беше наумил да събере музикантите, които намери там на място и да представим България. Ама вика певица няма. Спокойно, казвам, ето жена ми е певица. Всичко стана много набързо, само с една репетиция, защото нямахме време за повече. И когато се явихме на този фестивал, спечелихме първо място. Това се случи през 2002 г. Тогава за първи път аз се видях по телевизията. В България дотогава не съм имал такава възможност, държаха ни далеч от нея. Участието ни всъщност бе вечерта и на другия ден гръцката телевизия ни показа. Просто се побъркахме и скачахме от радост всички. Това нещо, когато човек го иска, макар и късно във времето, то се случва. Няма по-хубаво нещо от това да се чувстваш щастлив и удовлетворен от труда си. - Освен на този фестивал, в Гърция свирили ли сте по заведения? - Да, свирили сме. Аз на няколко пъти се връщах в България, пак заминавах и така. Сватби съм свирил също и в Гърция. Там има много наши българи и сме свирили български сватби. Свирил съм дори на гръцки сватби, защото те си канят отделно гръцка музика, отделно българска музика. И съм много доволен от там, защото нещата просто се случват. Там ми е бил късмета или как да го кажа. - Какво ще правите сега в България? - Имаме един клип, който се излъчва по телевизия „Тянков”. Той е на оркестър „Пантери” с ръководител Димитър Илиев – Пантерата. Солистката в този клип е Теменужка Гочева. Сега е по-добре, ама след Гърция. Трябваше в България да станат най-напред нещата. Всичко в тази държава обаче се върти около парите. Тук за да те излъчат по телевизията, трябва да си платиш. В Гърция не сме плащали нищо, даже на нас ни платиха за това. За в бъдеще не знам, нещо позатихна музиката, няма много работа и аз пак мисля нещо да направя, значи да възвърна това нещо. Искам отново пак да съществуват нещата, защото хората позабравиха традициите, а пък при тая криза в България, както и да е хората избягват музиката. Нямат възможност да плащат, но аз мисля да направя още един запис в Тянков ТВ. Не мисля да се отказвам от музиката, защото това ми е вродено. Двамата ми дядовци са били музиканти, баща ми също. Единият от дядовците ми не само, че е свирел на гъдулка, но е правил и гъдулки. Синът ми също е музикант четвърто поколение. Той свири на синтезатор, кларинет, саксофон. Имат си певица и ходят по заведенията. Когато има сватби, събираме се пак така. Дъщеря ми спря да пее, след като се омъжи. Мисля, че имаше данни да се развие като певица. Обичам музиката и когато ми е най-тежко вадя кларинета и си посвирвам. Така забравям всичко.

Новини от агенциите