Безплатни ПРЕССЪОБЩЕНИЯ И НОВИНИ ОТ АГЕНЦИИТЕ И КОМПАНИИТЕ

Новини от агенциите

Пеливан Димо прославил своя род и село Главан надалеч


PReporters


Пеливан Димо прославил своя род и село Главан надалеч
Пеливановия род е един от най-известните и тачени в Главан. Корените му са известни още от 17-ти век. Наш екип гостува на известния род за празника на с. Главан. Най-възрастните представители на рода днес са Вълко Божков Пехливанов и съпругата му Иванка. Посрещат ни с усмивка и разказват за кой ли път историята на своя род, но са готови да го правят и още, и още. Неделчо, който се счита за основоположник на рода е роден през 1775 г. и имал пет деца – Димо, Желязко, Божко, Злата и Комня. Димо е роден през 1795 г. Не знаем името на съпругата му, но имал четири деца – Георги /1790/, Кольо /1798/, Божко /1805/, Желязко /1810/ и три сестри – Злата, Митра и Комна. През 1830 г. Георги, Кольо и Божко с техните семейства тръгват за Русия. Георги и Кольо достигат до Бесарабия и остават да живеят в основаното от много главанци с. Главан в Одеска област. Имали много деца и внуци, които продължавали да носят фамилията Пеливанови. През 2004 г. в с. Главан гостува един от техните наследници Константин Пеливан. Божко обаче с неговото семейство не могъл да иде до Бесарабия и остава в с. Владимирово, област Добрич. Тук в с. Главан остава най-малкият брат Желязко, роден през 1810 г. и съпругата му Йова. Имат шест деца – Комна, Гана, Злата, Стана, Неда и Димо. Димо е роден през 1848 г. и съпругата му Дана е от рода Кайрякови и е родена през 1845 г. Двамата имат дванадесет деца – Стана, Георги, Райко, Злата, Желязко, Стойка, Комня, Йова, Божко, Господин, Митра и Неда. Последните двама починали рано, още като деца. Името Пеливан датира още отпреди 200 години, но Димо прославя това име като истински пехливан, разказва Вълко Пехливанов. Бил е среден на ръст, с широки плещи и започва да се бори по сборове и празници. Славата му на непобедим се разнася бързо. Много пъти бил в Одрин и навсякъде печелил. За него има много легенди и песни. Едно от преданията гласи, че Одринския валия вдигнал голяма сватба на сина си и по този повод организирал големи борби. Негов специален пратеник пристигнал в Главан, водейки оседлан кон за Димо, за да го отведе за борбите. Димо отпратил човека на валията, с думите, че той сам ще дойде на борбата със собствения си кон. Тръгнал да пътува със своя син Желязко и спрял да нощува в днешното с. Черепово, където имал сестра. Къщата била покрита с цигли, които лежали на четири основни греди, използвани вместо колони. Като се събудил сутринта, двата му цървула се оказали затиснати под носещите греди. Неговата сестра му рекла – като си голям пехливанин извади си цървулите и отивай да се бориш. С лостове и други инструменти едва повдигнали покрива, за да извадят на Димо цървулите, които сестра му пъхнала там с голи ръце. Когато пристигнал в Одрин трябвало да излезе срещу най-силния борец на империята, докаран специално от Египет. Той бил много голям и широкоплещест арабин, пристигнал на бял кон. Преди да излезе на тревата, цялото му тяло било намазано със зехтин, така че да е хлъзгаво. Когато Димо тръгнал срещу него, онзи паднал на колене, сграбчил незабелязано шепа пясък и го хвърлил в очите му.докато Димо да си избърши очите арабинът минал зад гърба му, но не знаел, че точно това е коронния номер на нашенеца. Той обичал да бъде атакуван откъм гърба и за тази цел си имал специален арсенал от захвати. Преметнал през тялото си 150-килограмовия египтянин и го тръшнал на земята, след което разпрал корема му с пръсти. В този момент публиката скочила срещу Димо, който вече бил победител, та се наложило заптиетата да го спасяват. На тръгване валията на Одрин казал, че подарява на Димо белия кон на арабина, но Димо отказал да го вземе с думите – това животно видя, че аз победих неговия стопанин и ако го взема, то ще търси начин да си отмъсти. Нека конят остане при неговия собственик и тръгнал да се прибира. Мълвата за новата му победа обаче го изпреварила и през където и да минел, хората го посрещали с почести, подарявали му овце, телета и празнували. Така Димо се завърнал в Главан с цяло стадо, довършва разказа бай Вълко. Димо направил сам водна мелница, за да мели брашно за това голямо семейство. И днес пред входната врата на двора е положена част от воденичния камък. Бил е кмет на селото, но починал рано – през 1 900 г. на 52-годишна възраст. Съпругата му Дана умира през 1938 г. на 93 г. Димо и Дана имат живи 10 деца, 52 внуци и 410 правнуци. Един от тях е нашият събеседник Вълко, който е роден през 1936 г., а съпругата му Иванка през 1940. Те имат две деца – Ева и Божидар. Всички заедно продължават да обновяват наследеното от предците им.
Обратно към всички новини от агенциите