Двамата синове на Караман бей Мехмет и Махмут са скрити от бейовете Айдън, Хамит, Тургут и Кая при българите в планината Булгар на сигурно място. Семейството му, с двамата му невръстни синове Касъм и Халил избягва в степите в района на Биргюн. Мехмет и Махмуд в планините Булгар са обучени от българите на военното изкуство. Когато става на 18 години, Мехмет бей заедно с брат си Махмут бей, решава да посети майка си и братята си в степите на Биргюн. С 40 свои приятели и войници българи стигат до Биргюн, без да подозират, че шатрата на майка им денонощно е държана под наблюдение от хората на Хутеноглу. Престолонаследниците са заловени и държани затворени 3 години от Хутеноглу. Помага им случайността - султан Рукнедин Кълъчарслан IV е отровен в Аксарай, след което те са освободени.
След освобождението си Мехмет предевява претенции към престола, с което Хутеноглу не се съгласява. Считайки, че тронът се полага на него, Мехмет бей зачаква удобен момент, за да се възкачи на престола. Съвсем скоро случайността му помага отново. Един от приближените на Караман бей жени сина си в Мут. По това време било невъзможно сватбената церемония да се придвижи от едно населено място до друго без охрана поради ширещата се престъпност. Поради това искат подкрепа от Хутеноглу. Той се съгласява и в знак на държавна почит изпраща знамена и музиканти заедно с охраната. На сватбата са поканени и Мехмет бей и Хутеноглу. Последният отказва поканата под предлог, че има важни държавни дела, но на нея присъстват всичките му приближени и бейове. Мехмет бей това и чака. Заедно със свои поддръжници избива бейовете и приближените на Хутеноглу и обявява възкачването си на трона. Чувайки за тази новина, българските бейове от планината Булгар пристигат веднага и обявяват подкрепата си на Мехмет бей.
За новината чува и Хутеноглу, който по това време се намира в Ерменек. След като събира войска, той тръгва към Мехмет бей. В последвалото сражение Хутеноглу е победен от Мехмет бей и българите и се опитва да избяга. Заловен е от войниците на Мехмет бей и докаран при него. След като се извинява, той бива опростен от Мехмет бей и се присъединява с всичката си войска към него.
На 4 август 1243 анадолските селджуки са разбити от монголите при Кьоседаг и са обърнати в бягство. Започват масови грабежи и кланета от страна на монголите в целия Анадол. Чувайки за тази новина, Мехмет бей не се замисля да се изправи срещу кръвните си врагове - монголите. Той добре си спомня че народът му е прокуден от родните си места именно заради тях и търси отмъщение. Към него се присъединяват и българите, които добре знаят, че ако не се спрат монголите, следващите, които ще попаднат под меча им, са именно те. След битката при Кьоседаг селджуките са разбити изцяло и плащат данъци на монголите при унизителни условия.
Везирът на селджуките Хатъроглу Шерефедин иска помощ от владетеля на Шам Мелюкиззахир Байбарс и от Мехмет бей. Сборната войска е разбита отново от монголите. Въпреки това Мехмет бей не прекратява борбата си с тях, но след тази битка спира да плаща данък на селджуките. След като наново събира войска, Мехмет бей напълно разгромява и прогонва монголите от своите области - Мут, Ерменек, Гюлнар, Силивке и Анамур.
След това поражение монголите сформират наново войска, в която участват и селджуки и под ръководството на Хутеноглу Бедретин Ибрахим нападат Мехмет бей. Сборната войска е разбита от Мехмет бей при прохода Гьоксу. Но след тази битка отново не настъпва мир. Мехмет бей е нападнат наново от монголо-селджуките под ръководството на главнокомандващия морските сили Ходжа Йунус. Мехмет бей отново печели победа. Обнадежден от тежкото положение на караманите, султанът на мамелюките Байбарс настъпва към Анадола и през април 1277 година стига до Кайсери. При тази новина Мехмет бей, заедно със сина на Иззедин Кейкявуз II - Гийаседдин Сийавуш, наричан Джимри, пристига в Кония. През май 1277 година завзема Кония, обявява Сиявуш за султан и нарежда да бъдат напечатани пари с неговия лик.
На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само турски език. При новината, че към Кония настъпва монголо-селджукска-татарска войска, Мехмед бей напуска града и се окупира в крепостта Мут. Брат му Махмуд тръгва за Сивас за подкрепления. Сборната войска се разполага в полите на планината Къзъл даг. Мехмет бей не изчаква помощта и приема битката, в която загива. Главата му е отсечена и изпратена в Кония.
След неговата смърт войската му се оттегля в крепостта Мут и започва да се защитава. Скоро след това тя е превзета и разграбена от кримско-татарския хан Хасан Гирай. На следващия ден Махмут бей пристига от Кония с огромна тюркска войска. При вида на тази войска татарският хан удря на бяг. Войската му е разбита, а той заедно със 7 хиляди свои войници попада в плен.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.