Златица Ганева майстори повече от 50 гоблена

02.01.2014г.

PReporters

Златица Ганева майстори повече от 50 гоблена

Като стане въпрос за гоблени Златица Ганева може да говори с часове, дори и дни. Бродира гоблени от 20 години, точно днес ги е пресмятала отново. По професия си е шивачка, завършила е „Ана Май” в Пловдив и дори имала шивашко ателие в центъра на Гълъбово. То просъществувало около 10 години. По бродирането на гоблени я запалила Стефка, продавачка в съседния магазин. На Златица отначало й било много интересно, как може да боцкаш толкова ситничко и постепенно сама се запалила. Отначало не можела да ги събира и сглобява сама, затова си ги купувала. Сега бродира само хубави гоблени. Ако един гоблен не й харесва, просто не се захваща с него. Дори и да го е купила, оставя го. То трябва да ти идва отвътре и да ти хареса на тебе, за да го започнеш, иначе не може, споделя Златица Ганева. Гоблени за бродиране в България има откъде да се купуват. Няма обаче къде да се продават! Скъпи са. Едно квадратче 2Х2, бродирано с български конци струва 2 лева, а с вносни цената му е от 6 до 9 лв. Това е скъпо удоволствие за обеднелия български народ. Няма кой да купува гоблени, но Златица продължава да ги шие за удоволствие, за нея, за децата… Разказва, че не е запозната как стоят нещата с реализацията в чужбина. Смята, че вече е добра гобленарка и прави само хубави гоблени. Ето сега виж гоблена, какъвто е отпред, като го обърнеш - същото трябва да е и отзад. Аз понякога на моите гоблени не мога да разбера кое е отпред, кое е отзад. Така трябва да бъде направен, за да можеш успешно да го продадеш, споделя Златица. Въпреки това обаче, реализацията е много трудна. Проверяващите вече ги слагат на компютър и отбелязват като грешка дори и най-малката боцка, след което гобленът не може да мине за продажба или пък му смъкват цената наполовина. Иначе, Златица е продавала, ей така свободно на определени хора, тук в Гълъбово, но всичко това става с огромни компромиси в цената. В Гълъбово гобленарките са наистина много. Самата Златица е успяла да зариби три жени за бродиране на гоблени. По-интересното е, че и трите вече са успели да я изпреварят, признава майсторицата. Вярно е, че започнали да бродират много по-късно от нея, но бродират много. В това няма нищо лошо, разбира се. Ние като се съберем в къщи и бродираме. Тя показва къде е поставено допълнителното осветление. Включва го винаги, защото при работа трябва да е светло, пуска кафетата и започват. Златица почти не остава сама, защото когато е сама - всички са у тях. За Гълъбово определено може да се смята, че вече съществува гобленарска индустрия. Градът е малък – тук всички се познават и знаят възможностите си. Специално Златица е организирала три изложби на гоблени в Гълъбово. Едната била горе в галерията, а другите две – в Дома на културата. Една от изложбите е била самостоятелна – само с нейни гоблени. Има обаче една подробност – не всеки си дава гоблена на изложба. Не знам защо е така, разказва Златица. Първите й гоблени, когато започнала да бродира били на темата религия. Сега вече няма толкова много икони. Подарила една на църквата, дошла й музата за това отвътре, но сега предпочита да работи предимно пейзажи. Преди бродирала по-малки формати, но пак повтаря, че трябва първо на нея да й хареса гоблена. Не й ли хареса – спира. В такива случаи имаш чувството, че просто не ти върви работата. Каже ли пък, че този гоблен е хубав и ще го шие, започва се. Аз на моите приятелки даже им казвам, че в такива случаи гобленът се шие самичък. Просто имам такива гоблени, дето като ги започнеш - вървят, а има други, тука си сбъркал, там нещо не е наред и ти се отщява. Оставяш го… Разбира се след време пак си го започваш и пак си го ушиваш, но явно не всеки път е момента за го започнеш. Сбърканото може да се поправи. Разпаряш, вадиш конците и наново. Ти не може да си сбъркал много, защото тогава просто трябва да го хвърлиш. Ние тук говорим за боцки, не можеш да не сбъркаш, но при мен това вече много рядко се случва. Аз почти не греша, споделя Златица Ганева. Бродирането на един гоблен е доста трудоемко и отнема много време. Тя показва един сравнително малък гоблен, когото е работила повече от година. Той обаче е много красив и на такъв гоблен просто няма място къде да сложиш конеца. Толкова много конци стават в тази дупчица. Това определено е най-хубавия ми гоблен, признава Златица. Показва друг, когото е бродирала година и половина. За тази работа човек трябва наистина да има олимпийско спокойствие. Затова Златица обикновено има два-три гоблена, единия като й омръзне – започва другия. Трябва да се има предвид, че Златица ходи на работа в село Разделна, където е кметски наместник и с гоблени се занимава едва след като се прибере. Сутрин става в четири, четири и половина и тогава бродира наистина най-качествено. Качеството обаче идва и от конците. Купуват се само от Стара Загора. На този етап DMC-конците са най-хубави и съответно най-скъпи. „Любицата” са 60 стотинки, DMC-то са 90, а „Ариадна”-та са 40. Българските са още по-евтини, обаче да ти кажа честно не са хубави, късат се, добавя Златица. С годините тя вече е започнала да мери всичко в конци. Всяка стотинка и левче ги обръща в конци. Не е пресмятала все още колко й е заплатата в конци, но разказва, че може да се лиши от дреха, от ядене, от всичко – от гоблен обаче, не! От конци – също не! Това е много интересно на много от моите приятелки, но и те са така. Между тях обаче има хора, които могат да си го позволят. Някои вземат хубави заплати, съпрузите им също вземат големи пенсии, поръчват си го по интернет и гоблена им го носят на крака. Има и много мъже, които също бродират гоблени. От Златица са купували и мъже и жени. А иначе има много приятели в интернет, говорим за мъже, които бродират гоблени. Разменят си схеми за гоблени, съветват се. Едно момче, доктор в Сливен редовно й пише. Онзи ден й изпратил един гоблен и я питал дали го е виждала и харесва ли й. Много мъже бродират и в това няма нищо лошо. Златица има голямо желание Гълъбово да се превърне в център на гобленарството, защото има много хора, които бродират. Може би трябва да намерим човек, който наистина да ни организира и да направи страница на Гълъбовските гобленари, защото вече има такава на Старозагорските гобленари. В Гълъбово няма къде да се правят рамки за гоблени. Всички ходят и си поръчват рамки в Стара Загора. Там извършват и услугата остъкляване. Като платиш един път да го занесеш и един път да си го вземеш след това, излиза скъпо. И затова Златица е решила, когато се пенсионира, да си открие ателие в къщи и да прави рамки. Много е важно как ще напаснеш самия гоблен към рамката, а Златица има усет за това. Гобленът задължително трябва да е под стъкло, иначе се набива с прах. На гоблените бродирани с български конци им дават трайност – 50 години под стъкло, а гоблените, които са с DMC-конци имат трайност 150 години. Повечето от гоблените на Златица са работени с маркови конци. Само първият й гоблен обаче е под обикновено стъкло. Всички останали са под светло отразяващо за да се избегнат бликовете от светлината. Тя показва рамка, която си позволила миналата година за рождения си ден, струвала й 80 лева. Тя е по-скъпа от гоблена, когато си го купуваш да го работиш от магазина, обяснява Златица. Всичко, което ти е на сърцето го изразяваш в гоблена. Аз мисля, че това, което харесвам и което бродирам е показателно. Има страшно много гоблени в света, но аз съм се ориентирала към нещо конкретно. Ето това съм аз във всичките тия гоблени. За толкова години вече не съм променила начина си на бродиране и мислене. През последните 1-2 години започнах да бродирам пейзажи, но имам един девиз „Като бродирам лица, докато не ме погледне, значи нещо не е както трябва”. Фигурите определено ми допадат повече, откровеничи майсторката. Златица не е броила, колко гоблена е създала през цялото това време, но сигурно са над 50. У двете си деца има по 10 гоблена, тук е това, оттатък в другата стая също има наредени. Има и много неостъклени. Големите формати я блазнят повече, въпреки, че е хубаво човек да има и повече малки. По-лесно се продават, защото цената им е по-поносима, пък и по-лесно се подаряват.

Новини от агенциите