Investor.bg: ЦЕРБ,инж.Белелиев: Заблуда е, че сме били или ще бъдем енергиен център на Балканите

03.01.2014г.

Веритас Пи Ар ЕООД

Investor.bg: ЦЕРБ,инж.Белелиев: Заблуда е, че сме били или ще бъдем енергиен център на Балканите

В Западна Европа има свръхпроизводство и трудно можем да намерим пазар на нашата по-скъпа енергия, смята експертът В следващите от 3 до 5 години страната няма да има нужда от нови енергийни мощности, защото потреблението е ниско, коментира в интервю за Investor.bg председателят на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база ЕАД (ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев. Дружеството е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Създадено е през 1948 година, а през 2001 година е приватизирано. Според Белелиев тенденцията в средносрочен план у нас е към закриване на големи мощности, като например ТЕЦ Варна, но дали в дългосрочен план са нужни нови централи – отговор могат да дадат икономистите, които да направят прогноза за развитието на индустрията и потреблението на енергия. „Пълна заблуда е, че България е била, е или ще бъде енергиен център на Балканите“, коментира още експертът и посочва, че във всички останали държави от нашия регион строителството на енергийни мощности има положително развитие. В България на този етап обаче нещата са в застой. Потенциал има строителството на водни централи, които са технологично най-простият и сравнително евтин начин за производство на електроенергия, както и когенарициите, свързани с производствения цикъл, и подобряване на мрежата, обясни още експертът. Г-н Белелиев, фокусът на всички в последните месеци е върху цената на тока, но каква всъщност е ситуацията чисто технически с големите енергийни мощности у нас? Цената на тока и техническото състояние на енергийните мощности не винаги са в пропорционална зависимост. Състоянието на мощностите в България е на едно добро техническо равнище, за което способства по-малката натоваряемост на съоръженията, поради ниската консумация. Всички водноелектрически централи в системата на Националната енергийна компания (НЕК) са в състояние, което позволява непрекъсната, безаварийна работа. С топлинните централи, каквито са ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ „Контур – Глобал“, както и при по-големите топлофикационни дружества „Топлофикация София“ и „Топлофикация Русе“, техническото положение също е на ниво. Повечето от централите направиха необходимата подготовка за зимния сезон и аз не очаквам с производството да има проблеми или аварии. Така стоят нещата и с Електросистемния оператор (ЕСО). ЦЕРБ направи текуща поддръжка и сервизиране на трансформатори там, както и в ЧЕЗ и „Енерго-Про“. Генериращи мощности не са се ремонтирали тази година, но това е по-скоро свързано с липсата на голямо потребление. По-сложен според мен е въпросът със състоянието на електроразпределителните дружества, където им бяха наложени доста рестрикции от страна на ДКЕВР, и имам известни притеснения, които се надявам да бъдат необосновани, че те не са изпълнили докрай необходимата техническа поддръжка, а са изпълнили само толкова, колкото им позволява финансовата рамка, наложена от комисията. Минно-добивната промишленост е в традиционно лошо състояние, поради обективната причина – намаляло потребление на въглища. Дружествата от нашия сектор, които се занимават с поддръжка и ремонт на енергийни съоръжения, не са в добро състояние, поради финансови причини и някои от тях, както РЕМОТЕХ, са в изключително тежко положение. Очаквам и други компании от сектора да ги последват, поради липса на работа. Една от причините инвестициите в ремонт и поддръжка на съоръженията да се свиват до минимум е, че енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила, а вместо това пренасочват голяма част от средствата за ремонт към фонд работни заплати. Какви са тенденциите в поддръжката и ремонта на съоръженията? Все по-малко работа е една от тенденциите в нашия сектор. За съжаление поради силно намалялото потребление на електроенергия и сравнително неголемия износ, както вече споменах, електроцентралите и преносната мрежа не се натоварват достатъчно, и не могат да отработят необходимите часове за ремонт. От друга страна непостоянният режим на работа, на който са подложени термичните централи и големите ВЕЦ-ове, собственост на НЕК, ще доведе до нужда от нашите услуги в недалечно бъдеще. Имам предвид, че заради големия брой мощности, произвеждащи електричество от възобновяеми източници, които работят в непостоянен режим (например фотоволтаиците през деня работят, а през нощта се изключват, а ветрогенераторите зависят от вятъра), се налага честа промяна на режимите на работа на електрическите централи като се увеличава и намалява тяхната мощност. Това води до по-голямо натоварване на мрежата и на производствените мощности, което пък увеличава вероятността за авариране и намалява ресурса на съоръженията. По отношение на самите ремонтни дейности се откроява тенденция за автоматизация на процесите на мониторинг чрез дистанционен онлайн режим. Тоест чрез модерни системи дистанционно през интернет се следи непрекъснато състоянието на машините. Системата показва по конкретни критерии какво трябва да се предприеме на ранен етап, за да не се стига до аварии. ЦЕРБ са единствените в България, които предлагат цялостна услуга в тази посока, която включва собствена система за дистанционен мониторинг, диагностика от специалисти и извършване на необходимите ремонтни дейности. Сред енергийните предприятия този начин на работа става все по-популярен, тъй като чрез него се вземат превантивни мерки, ремонтните дейности се планират, не се стига до аварии и се избягват големи производствени загуби, заради спиране на съоръженията. Както при човека, превенцията винаги е по-добра от лечението. Имаме ли нужда от нови енергийни мощности? Според мен в следващите от 3 до 5 години мощностите, които имаме, са ни напълно достатъчни. Въпросът е по-скоро дали в България ще има потребление на електроенергия, производство на продукции и промишленост, отколкото дали имаме нужда от енергийни мощности. Дори и след затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ при сегашното ниво на потребление, не са ни необходими нови мощности. По-скоро въпросът не е към специалисти в енергетиката като мен, а към хора, които биха могли да предвидят какво ще се случи в икономиката – дали ще се откриват производствени предприятия, които да потребяват енергия, или ще си останем едно потребителско общество, за съжаление, с много ниски доходи. Какви са Вашите очаквания за инвестицията в нови мощности и какво като цяло се случва в целия регион? В близко бъдеще не смятам, че ще има по-сериозни инвестиции в нови мощности у нас. Може да има по-малки проекти за ВЕИ-та, но големи инвестиции не се планират. Напротив, моите очаквания са да се затварят мощности, както това предвиждам да се случи и вече се случва с ТЕЦ Варна. За разлика от България на Балканите ситуацията е по-перспективна и почти навсякъде се предвижда строителство на нови мощности. В Гърция предстои изграждане на хидроцентрали и големи централи на биомаса. В Македония се очаква инвестиция в голяма когенерация в град Скопие, подобна на нашата „Топлофикация - София“, както и строителство на няколко големи и много на брой малки хидроцентрали. В Косово се очаква модернизация и строителство на нови блокове на термична централа. В Сърбия също ще има бум на хидроцентрали. Турция като цяло е перспективен район за инвестиции в нови мощности, като там на практика е представен целият спектър от разнообразни мощности, включително и атомна централа, за която има проект за строителство. Както виждаме с изключение на България, нещата навсякъде търпят положително развитие. След последното развитие за седмия блок на АЕЦ „Козлодуй” и евентуалното отваряне на темата „Белене” имаме ли шанс да се превърнем в енергиен център - поне на Балканите? Пълна заблуда е, че България е била, е или ще бъде енергиен център на Балканите. Всички страни около нас задоволяват енергийните си потребности самостоятелно, а доста от тях като Румъния например, изнасят електроенергия за другите балкански държави. За да бъдеш енергиен център, трябва не само да можеш да произвеждаш голямо количество електроенергия, но и цената й да бъде конкурентна, както и да са налице технически възможности за изнасяне извън страната. В България в момента цената на електроенергията не е ниска, а износът се оскъпяваше допълнително от такси на ЕСО, което я направи неконкурентоспособна на балканския пазар. Като добавим и това, че в Западна Европа има свръхпроизводство и електроенергията може да бъде доставена на много ниска цена, сами разбираме, че ние все по-малко ще изнасяме. Освен ако не направим нещо генерално за обръщане на този тренд. За това е нужна общонационална политика, която да е дългосрочна и да не бъде променяна с идването на всяко ново правителство или министър. В България все повече започват да липсват млади специалисти и инженери, като средната възраст в енергетиката може би вече минава 50 години. Именно тук е необходима националноотговорна политика. Има ли възможности за излизане на нови пазари за българските производители на електричество? Въпреки нашето стратегическо географско положение, все по трудно ще може да се намерят нови пазари за българската електроенергия. Всичко е въпрос на държавна политика, дългосрочно планиране и приемственост. Накъде трябва да насочим усилията си за развитие на енергетиката? Като инженер много ми се иска в България да се запази и развива атомната енергетика. Това е върхова технология. Но откровено казано, лично аз не виждам перспектива за такива големи мощности. Просто няма да има необходимото потребление на тази енергия. Според мен по-удачно е в следващите няколко години усилията ни да бъдат насочени към водноелектрическите централи, които са технологично най-простият и сравнително евтин начин за производство на електроенергия. ВЕЦ-вете са с много добра оперативна маневреност за поддържане на електросистемата и могат да изиграят компенсираща роля. Също така виждам бъдеще в изграждането на когенерации, и то такива, които са свързани с производствени цикли, където има потребление на топлоенергия. Друго направление, в което трябва да се инвестира, това са подобренията в мрежата с цел намаляване загубата от пренос. Какво предстои за Вашата компания през 2014 година? Какви са плановете ви за развитие? Продължаваме да работим предимно по обекти извън България и най-вече в съседните балкански държави, но се надяваме да разширим присъствието си и в други, по-отдалечени страни. Партнираме на някои от най-големите компании в бранша като „Андритц”, „Ансалдо Системи Индустриали”, „Силови Машини” и разчитаме с тяхна помощ да участваме в по-големи проекти, които да запълнят липсата на работа в България. В следващите 2 години предвиждаме да инвестираме 8 милиона лева в нашето предприятие. Освен ремонт и сервизиране ще започнем и производство на нови съоръжения, и по-точно нови трансформатори. В момента сме усвоили производство на трансформатори до 15 MVA [110 kV], както и на специални трансформатори за железопътната инфраструктура. Надяваме се годината да е успешна за нас. Investor.bg

Новини от агенциите