„Лица от Ню Йорк” на Румен Старковски в Галерия GISSEN

08.01.2014г.

PReporters

„Лица от Ню Йорк” на Румен Старковски в Галерия GISSEN

“Лица от Ню Йорк” е новата изложба в Галерия GISSEN, чиято премиера е днес. Автор на 30-те фотографии е писателят Румен Старковски. Това е третата фотоизложба на Румен Старковски, посветена на Ню Йорк. Първите две също бяха показани в Галерия GISSEN. Ню Йорк е един наистина космополитен град, а Румен Старковски е автор на сборника с разкази “Лятно време” и романа “Шахтата”. Той е лауреат на Националния литературен конкурс “Южна пролет” в Хасково през 2001 г. “Забежката” към обектива е не само едно добро попадение, но и начин да се извадят пред публика и други енергии. “Живях себе си в Ню Йорк в продължение на почти една година”, заявява Румен Старковски. Имах времето и възможността да бъда на два пъти по шест месеца в този град, благодарение на брат ми и неговата съпруга, за което съм им благодарен безкрайно. За мен Ню Йорк е един съвременен Вавилон, казва още писателят. Той не е пропуснал да фиксира чрез своя обектив не само красотите на града, но и своите любими персонажи – скитниците, които също са част от картината, наречена Ню Йорк. Тук се преплитат епохи и стилове, езици и култури, характери и съдби, но най-важното нещо в този град си остава свободата на личен избор, която имат всички – от последния скитник – до свръхбогатият магнат. Да, възхищавах се на един скитник, когото винаги заварвах на един стол на едно и също място в продължение на месеци. Всеки ден на излизане го виждах там, на Хаустън Стрийт, на една пресечка от Бродуей на своя стол, в една и съща неизменна поза. Седи си на своя ъгъл непоклатим и величествен, избрал е тази форма на живот и така си живее години наред. Когато се прибрах в България и разговарях с брат ми, попитах дали “моят човек” е там. Отговорът бе – там е естествено. Когато пристигнах втория път в Ню Йорк обаче него го нямаше. На същото място вече бяха построили нова луксозна сграда. Сигурно пак си е намерил някое местенце, откъдето не мръдва. Те, скитниците, са и мобилни в края на краищата. Много пъти съм си задавал въпроса как живееше този човек. За мен той бе един благодатен обект за един друг ракурс върху нещата от живота. Какво ли си е мислил през цялото това време? За мен той бе цяла една вселена. Как може този човек да седи с месеци и години на едно и също място. Бих искал да разбера какви са социалните му контакти и има ли все пак такива, какво става в живота му и ако щеш в кой от десетките богове в Ню Йорк вярва. Той може би не живееше там, може би не беше и наблизо, този тип хора просто си избират място. А това е най-важното, да имаш право на избор, как да живееш. Лягаш на улицата и никой няма право да те закача. Аз се възхищавах на тези хора. Имах даже един сгоден случай, когато почерпих един от тях с половин кутия цигари. Пак ги отказвах. Когато помислих, че съм спечелил благоразположението му и поисках разрешение да го снимам, той категорично ми отказа. Скитник бе, скитник ти казвам – с всичките му там атрибути. Обясних му, че искам да го снимам ей така, просто за спомен. Той обаче си имаше своето достойнство и каза категорично – “не”. Това е, и ти трябва да го приемеш. Няма насилие, няма натрапване в общуването един към друг, това също е част от американската свобода.

Новини от агенциите