Гълъбовските ловци подхранват дивеча през зимата

25.01.2014г.

PReporters

Гълъбовските ловци подхранват дивеча през зимата

Сега, когато идва най-тежкото време на годината за целия животински свят отново ловците излизат на преден план със своята спасителна мисия, която те единствени практикуват успешно, без да се съобразяват с мъките и несгодите при осъществяването й. В цялата страна подхранването на дивеча настъпва със студа и замръза – всеизвестно е, че когато почвата е замръзнала или снегът не може да бъде преодолян – това е най-трудното време за дивеча. В този труден период за оцеляване на дивеча през мразовитите зимни дни, само ловците могат да му се притекат на помощ. Ловците са онези природозащитници, които с действията си доказват, че не са псевдотакива. Суровите зимни дни поставят на изпитание не само дивите животни, но и ловците от Гълъбовското ловно сдружение. На нашата организация е гласувано доверието да стопанисваме и ползваме дивеча в ловно-стопанските райони на община Гълъбово и част от община Опан. В тази връзка ние имаме общественото задължение и отговорност да подхраним и опазим дивеча в кризисните му периоди – зимния и размножителния. След като председателите на дружинките се доказаха като добри организатори при подхранването през годините, ръководството на дружеството остави всичко в ръцете на членовете на дружинките, които по места сами определят подготовката за зимното подхранване, като складират различни видове фуражи в населените места на ловно-стопанските им райони. Броят на хранилките за съответните видове дивеч в ловно-стопанските райони на дружинките се определят, както от площта, така и от бонитета на съответния вид дивеч. Направените по места хранилки за съответно обитаващ ловно-стопанските райони местен полезен дивеч се зареждат своевременно с необходимия фураж. Солищата се зареждат с необходимото количество сол. Храната и солта дават на дивеча онези ценни калории, които да подпомагат преживяването през зимата. Ловците от Сдружение Гълъбово са готови да посрещнат предизвикателствата на природата и тази година, както са го правили винаги през годините. Когато подхранването се извършва правилно, хранилките са построени на подходящите места, почистват се от сняг и се зареждат редовно – зимните загуби се свеждат до минимум. Успоредно с грижите, които полагат нашите ловци в тези критични за дивеча периоди, особено внимание се отделя и на унищожаването на хищниците – особено чакали. Ловът на чакали е един от най-трудните за нашите условия и този, който се заеме с него /ловците определени за индивидуален лов на хищници/ трябва да притежават силна воля, търпение, хъс и най-вече много умения. Необходимо е да се познава много добре района, в който ще се ловува, местообитанието на хищника, както и местностите през които преминава. Като се има в предвид, че успехът на този вид лов се постига с много лишения и с много средства. Необходима е много висока физическа издръжливост, понякога при много ниски минусови температури, дълбока снежна покривка и стоене по 5-6 часа. Това, което правят тези ловци е повече от похвално. Картината с популацията на чакалите е застрашителна. Те са в такова голямо количество, че поголовно унищожават зайците, фазаните, яребиците и други видове и обезсмислят усилията ни за разселването на полезния фермерно произведен дивеч – фазани, яребици и кеклици. Затова всички сме убедени, че повечето от нашия местен полезен дивеч ще оцелее, ако броят на хищниците /чакали и лисици/ се регулира в минимални санитарни бройки. Трябва да се завиши и отстрелът на скитащите кучета и котки, които нанасят също много вреда на полезния местен дивеч. Подценява се все още и отстрелът на пернатите хищници – сврака, сива врана, посевна врана и чавка. Години наред в нашето сдружение се е работело и продължава да се работи по утвърждаването на ловната дружина като грижовен стопанин на дивеча в предоставения и за стопанисване ловно-стопански район. Постижение е това, че повечето дружинни ръководства и голяма част от членовете им все повече и повече разбират отговорностите и задълженията си като стопани. Те са доказали и ще продължават да доказват и занапред, че не само ловът е основната му грижа, а най-вече грижата му за оцеляването през зимата. Зимните грижи за дивеча са гаранция за високи дивечови запаси и емоционални ловни излети.

Новини от агенциите