5,4 млрд. евро са средствата за пряко европейско подпомагане на нашите земеделски стопани през новия програмен период 2014-2020 г. Новото в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е, че 30% от директните плащания на единица площ ще се получават при точно определени агроекологични ангажименти. Европейската комисия (ЕК) е разработила възможните варианти за прилагане на агроекологични мерки, които държавите-членки трябва да обмислят и да изберат най-подходящите от тях според особеностите на климата, ландшафта, традиционните земеделски производства и култури и др.
Екологичните изисквания ще създадат огромни проблеми за производителите
Крайният срок, поставен от Брюксел за това, е най-късно до 1 август 2014 г., за да може от 2015 г. да започне реалното прилагане на мерките за агроекология, както и новите схеми за пряко подпомагане на единица площ (СЕПП),които предвиждат преразпределителни плащания за стопанствата според размера на обработваемата им земя. Формално погледнато МЗХ разполага с 3 месеца, за да си напише домашното и да го изпрати в Комисията за одобрение. Проблемът обаче е, че до прилагане на новите регламенти на ОСП остават само 8 месеца, а българските производители изобщо не знаят какво трябва да правят и какво изобщо ги очаква. Това каза на тематичен семинар във Велинград фермерът Христо Цветанов, доскорошен председател на Асоциацията на земеделските производители в България, а сега в ръководството на Института за агростратегии и иновации.
„Притеснена съм как ще се прилага ОСП в България, защото това трябва да стане от 2015 г., а още няма никаква подготовка. Това изобщо не са прости неща – хората не знаят, че трябва да си оставят площи за сеитбооборот, агроекология и ред други неща“, заяви бившият зам.-министър на земеделието с ресор еврофинансиране Светлана Боянова, която понастоящем е председател на Института. Според нея това е огромна по обем и трудна работа, с която властта сериозно закъснява, което пък е видно от факта, че никой в МЗХ още не е потърсил браншовите организации, за да им поиска мнението.
Тя е убедена, че екологичните изисквания ще създадат проблеми за много страни-членки и особено на България. Контролът ще изисква много хора, средства и пари, с каквито държавите не разполагат. Освен това до 2017 г. фермерите ще са свободни от санкции, но след това, ако не се изпълняват зелените изисквания, може да бъдат лишени напълно от директните плащания.
Администрацията не е решила кои площи ще покрият условията за агроекология
Въпреки модерните технологии и възможностите на интернет, „никъде в момента няма свястна информация и указания за това, какво производителите трябва да направят по агроекологични мерки и ангажименти, как да се подготвят по прилагането им от догодина, обясни Боянова. С изключение на големите зърнопроизводетели, средният земеделски стопанин изобщо не знае какви площи ще му трябват за агроекология от 2015 г. , тъй като администрацията още не е решила кои видове площи могат да покрият това изискване, подчерта тя.
Цветанов пък сериозно се опасява, че МЗХ ще подготви правилата отново в последния момент и ще ги спусне постфактум на старта на кампанията по замерване на площите и заявленията за финансиране. Тогава ще се окаже, че голяма част от фермерите не са подготвени и земите им не отговарят на изискванията за подпомагане. Цветанов припомни последния гаф на МЗХ с публикуването на грешната Наредба 11 - за плащанията по СЕПП, която също не бе съгласувана и седмица преди кампанията сюрпризира биофермери и животновъди с нулева 2014 г. за подпомагане. Наложи се министерството да я преработва, за да получат поне част от производителите пари. И все пак през тази година много от начинаещите животновъди и биопроизводители няма да получат подпомагане.
„Нужен е много сериозен обществен дебат по темата, диалог с участието на всички и по всички въпроси, за да се избегнат бъдещи грешки с фатални последици и да се наложи преработване на регламентите. Решенията трябва да са на политическо ниво, но при баланс на всички интереси“, каза доц. Божин Божинов от ръководството на института.
Какво представляват новите регламенти?
Преки субсидии ще се отпускат само на активни фермери
1.Какво у нас ще се разбира под активен земеделски производител? За годините от 2014 до 2020 г. бюджетът за директните плащания за България ще е средно по около 700 млн. евро годишно. Досега преките субсидии бяха средно по около 30 лв. на декар, след като в началото на членството тръгнаха от 10 лв. на декар и се отпускаха за поддържането на земята.
С въвеждането на преразпределяне на субсидиите през новия програмен период дребните стопани с до 300 декара земя ще спечелят най-много от директни плащания. Експертите са изчислили, че малките фермери могат да вземат до 53 лв. на дка. Стопанствата с 1000-2000 дка ще вземат по около 30 лв. на декар, а за големите с по 20-30 хил. дка субсидията намалява до 24 лв. на дка.
През следващите 7 години субсдиите пак ще се отпускат на хектар, но само за т.нар „активни фермери“, както изисква новия регламент на ЕС. Проблемът тук е, че МЗХ още не посочило какво ще означава тази дефиниция в България, тъй като активен фермер у нас е едно, а в Германия и Франция например – съвсем друго, обясниха от института. ЕК въвежда това понятие, за да се избегнат злоупотребите със земеделски средства по стария програмен период 2007–2013 г., когато голф игрища получиха милиони евро за поддържаните площи, а кандидати по проекти за развитие на туризма закупиха джипове, яхти и доли хеликоптер.
„Трябва да се разбере ясно какво ще се има предвид под активен земеделски произвотел. Ако пък имаме активен фермер, продължаваме ли да заявяваме допустими площи без документация? За целта е необходим регистър, който да се съпостави с ортофотокарта, за да се видят „белите петна“ (изоставените от собствениците ниви). Това е земя, която също се работи, но без документи. Като се уточни кой каква земя работи и в кои землища точно, лесно ще се установи и кой е активният фермер“, коментира Боянова.
Директни плащания за млади фермери
2.Ще има ли лимит върху размера на земята за млади фермери за бонусно подпомагане?
Новото от 2015 г. е, че до 2% от тези 700 млн. евро по СЕПП, ще са бонусни плащания за младите фермери до 40-годишна възраст включително. Те ще получават бонус в размер на 25% към полагащото им се средно национално плащане на декар по СЕПП. Тоест, ако субсидията е определена на 30 лв., затова че са неопитни производители ще вземат по още 7,50 лв. на декар.
Изискването е стопанството им да е на не повече от 5 години, а самите фермери да са регистрирани като такива преди не повече от 5 години. Самата субсидия също се предоставя максимум за 5 години, тъй като след това вече няма да е начинаещ. Това означава, че ако се е регистрирал като земеделски производител преди 3 години например, значи ще получава по-голямо подпомагане по СЕПП в рамките на 2 години, а ако е новорегистриран, ще взема по-висока субсидия през целия 5-годишен период.
И тук идва следващият нерешен административен въпрос – за допустимият размер на земята, за която фермерите-новобранци ще могат да вземат бонус. По принцип по-голямото финансиране или преразпределителните плащания по СЕПП се въвеждат, за да вземат по-малките стопани с до 300 декара земя и повече субсиди с цел да са по-конкурентноспособни. ЕК обаче иска страните-членки да изберат какъв лимит върху земята да въведат за преференциално подпомагане на декар на млади фермер, като изборът е между 25 и 90 хектара (250-900 дка). Това управляващите обаче още не са изяснили.
Въвеждат се задължителни зелени плащания за стопанствата
3.Кои територии у нас обаче ще се считат екологично насочени площи (ЕНП)?
Задължителните зелени плащания, които се въвеждат от 2015 г. ще се получават само от производители, които имат в стопанството си обработваема земя над 100 декара декара и поддържане на постоянно затревени площи – пасища, мери и ливади. Зелените плащания задължително трябва да са 30% от директните субсидии или по 210 млн. евро годишно.
И по този въпрос обаче производителите са в огромно неведение, тъй като нито на сайта на МЗХ, нито от самото министерство може да се набави подобна информация. Самата Боянова е поискала регламента от Брюксел.
Зелените дейности са три вида – сеитбооборот; екологично насобени площи; зелени площи с с междинни култури и земи, обогатени с азот.
Различни култури, които се въртят през няколко години или т.нар. сеитбооборот. Стопанствата, разполагащи със 100-300 декара земя, са задължени да отглеждат понет 2 култури. Тези с над 300 дка са задължени да отглеждат минимум три култури, като нито една от тях не трябва да превишава 75%. Малките фермери с под 100 декара са освободени от прилагането на екологични мерки.
Ново изискване за 5% екологично насочени площи в стопанството - изискването на ЕС е с цел да бъдат оставени местообитания за животните и растенията. 5% от обработваемата земя в стопанството трябва да е заета с екологично насочени площи. Тези площи обаче не носят на фермера никакво производство, каза Боянова. Според еврорегламента за ЕНП могат да се признаят следните терени: земи, оставени под угар; тераси; особености на ландшафта; буферни ивици; агролесовъдни парцели; ивици земя по краищата на горите; площи засадени с дървесни култури – тополи, елши и върби.
Проблемът ще дойде от ландшафта, смятат от института. Под това се разбира: живи плетове, езера, канавки, изолирани дървета, синори и тераси, живи плетове до 10 метра, дървета с корони не по-малки от 4 метра и др. „Това е невъзможно за контролиране. Никой от фонд „Земеделие“ няма да тръгне да мери с метър канавките и короните на дърветата“, убеден е Христо Цветанов. Канавките се приемат за ЕНП, само ако са бетонни, а българските са още от времето на социализма, когато всичко беше от бетон. Езерата ни пък са доста по-големи от посочените в регламента. Причината е, че в Европа има малки частни езера в именията на фермерите, а у нас такива няма.
Идеята на ЕС е всяка държава-членка да създаде слое тълкувание на ЕНП според даденостите на релефа, посочиха експертите. За целта за три месеца министерството трябва да го реши на базата на сериозен анализ, а никой не се занимавал с това. Според Цветанов не е ясно дали държавата ще признае особеностите на ландшафта за допустими площи. Производителят трябва година по-рано да си направи сметка кои площи могат да попаднат в слоя ЕНП, за които ще получава финансиране без право да ги работи. Ако площите в ЕНП се окажат по-малко от 5% от цялото стопанство, няма да има агроекологични плащания и ще трябва да връща получените пари.
Друг вид ЕНП в еврорегламента са площите с междинни култури, зелена покривка и такива, които обогатяват площите с азот. Такива са насажденията със соя, грах, боб, бакла и останалите бобови култури.
4.За какъв срок от време ще остава земята на угар като ЕНП?
Според Боянова задължително в тези 5% ЕНП у нас трябва да бъдат включени площи с особености на ландшафта и буферни ивици, защото са характерни за България. „За съжаление държавата още не е решила кои площи да признае и производителите няма да могат да си предвидят нещата за следваща стопанска година, което ще ги лиши от европейски средства и ще им създаде главоболия.
От една страна стопаните са длъжни да представят 5% екологични площи, ако искат да получават агроекологични плащания, но от друга страна може държавата да не ги признае. Фермерите, които пък нямат в стопанствата си никакви варианти за екологично насочени площи, като дървета, храсти, угари, езерца и др., ще са задължени да занемарят за 5 години 5% от нивите си, предупреди Цветанов. „За каква агроекология говорим и опазване на земята, след като ще ни задължат да оставим земята да пустее?“, недоумява производителят. Което опира до още един нерешен от администрацията въпрос: За какъв срок от време е безвредно да се държи земята на угар? Досега това се правеше за 1 година, но ако МЗХ приеме в последния момент да е за 5 години, от тази запустяла нива после нищо няма да става, коментира Цветанов.
Изискването за диверсификация на културите
5.Изискването за диверсификация ще съсипе зеленчукопроизводителите. Тези от тях, които отглеждат по-големи площи само с една култура, каквито има с моркови и домати, ще имат сериозни проблеми, предупреждават още от Института. Тези производители, които са единици у нас, произвеждат само един вид зеленчук на по-голяма площи от повечето градинари, защото са си осигурили външен или вътрешен пазар. Ако някой гледа например само моркови, той има само такава техника и с изискването за друг вид култура, ще му се наложи да инвестира за нови машини.
Това изискване трябва да се адаптира, защото то е въведено, за да се разнообразят площите със зърно и с други култури и да се обогати по този начин почвата с редуване на културите. Според експертите трябва да се приеме изключение за производителите на зеленчуци, тъй като е безумно от една страна да караме дребните стопани да се съюзяват, за да реализират продукцията, а от друга да се налагат готови правила от ЕС, които ще доведат до загуба на уредени пазари и съсипванена бизнеса.
Третото зелено плащане е постоянно затревени площи. Който от 2015 г. заяви постоянно затревена площ – поляна, ливада или мера, ще трябва да я поддържа през целия 5-годишен период. Те не могат да се разорават, засяват и третират с препарати през целия договорен период. И тук обаче има проблеми с приетите на тъмно нормативни промени. „Заради това, че законодателните промени се правят на тъмно, без да се иска мнението на стопаните, сега те са принудени да лъжат“, заяви Боянова. Тя припомни, че законови промени и наредби се приемат насред кампанията и заради това „много от заявените ниви накрая ще се окажат пасища“.
Сеитбооборът може да замени диверсификацията на културите
Институтът препоръчва трите изисквания – ЕНП, диверсификация и постоянно затревени площи да бъдат заместени от „еквивалентни зелени практики“ (ЕЗП), което също е заложено като възможност в еврорегламента. Изискването към страните-членки е сами да посочат кои ЕЗП ще признаят. Сеитбооборотът у нас например може да е еквивалент на диверсификацията на културите. Може също да се възприеме и зимно покритие на повърхността на почвата. Франция например е избрала да оставя царевичните кочани на полето цялата зима като еквивалент на зелени практики.
Може да се избере и засаждането с междинни култури, като се избягва двойното финансиране поради наличието на същите мерки и в ПРСР. Сеитбооборотът е единствената дейност, гарантираща контрол на почвата. Държавата има възможност да избере дали да вкара еквивалентните практики при директните плащания или да ги прилага в ПРСР. Ако избере първия вариант, трябва да направи и национална сертификационна система, която категорично да не е държавна структура, препоръчват експертите от института. „Всяка държава може да миксира според дадености, но все пак някой трябва да седне да го направи“, коментира Боянова.
източник: http://3e-news.net/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BF_36468
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.
Безплатни ПРЕССЪОБЩЕНИЯ И НОВИНИ ОТ АГЕНЦИИТЕ И КОМПАНИИТЕ
