Най-малкото село в община Гълъбово – Великово отбелязва своя празник навръх Гергьовден. На този ден великовци се събират за да се повеселят, въпреки силно оределите си редици, защото в селото живеят по-малко от 50 души, информира кметският наместник Веска Маркова. Параклисът в селото носи името на „Свети Георги Победоносец” и по отколешна традиция хората от Великово са набелязали този ден като свой най-личен празник. Денят на Свети Георги - един от най-важните и най-красивите празници през пролетта. В народа той е свързан със селското стопанство (Джордж на гръцки означава "земеделец"), с животновъдството и по-общо с пролетта и обновяването на природата.
В България Св. Георги се смята за един воин, защитник и покровител на овчарите и добитъка им. Някога годината бе разделена на два цикъла: от деня на Свети Георги до деня на Свети Димитър през октомври и от Димитровден до Гергьовден. На този ден, овчарите, които обикновено били наемани за лятото до края на октомври, излизали със своите стада на полето. Едър рогат добитък и, особено, овцете в продължение на много векове са били основен улов в българското патриархалното семейство. Затова в този ден традиционните обичаи и обреди са свързани с овцете грижите за тях. В нощта преди празника се организира тържествено доене на млякото от овцата, която първа роди агнетата през тази година. До кофата с червен конец връзват букет от пролетни цветя, а в кофичката поставят монета, за да бъде млекодобива висок през цялата година. Също така, заплитат с черен конец венец от див здравец, коприва, къпина, глог, и с него украсяват главата на овцата. Същият ореол закачат и на вратата на кошарата. Една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман за да раждат овцете женски агнета. На Гергьовден за първи път в годината се прави и прясно сирене, но не го солят, за да не пресъхне овчето млякото.
Пролетната трева, цветята и младите клони на дървета имат специално място във всички церемонии. Жените и децата излизат рано сутрин на поляната и събират диви цветя с които после украсяват прозорците и вратите на къщата. С клонките от зелен бук, дъб или ябълка украсяват вратите, масите и стаите. А с различни лечебни билки и растения като: чесън, къпини, глог и коприва - обикновено използват за традиционният пазител на животните.
Смята се, че в нощта преди празника съкровищата заровени в земята започват да "играят". Нощта е също подходяща за всякакви догадки и ходене на гледачки. Като цяло, магията придружава празника във всичко. В древността вярвали, че на този ден може да се отнеме плодородието. Следователно, за да се предпазят хората поставяли през нощта извън къщите на входа шепа сол (на сутринта тя се слагала в яденето на овцете и колана на жените), и рано сутринта мъжете бързали да заровят в средата на своите ниви червено великденско яйце. На някои населени места в Западна България, в същото време изгаряли сламата останала от Бъдни вечер. На този ден, дори и не мислят да искат сол или закваска за кисело мляко от съседа - това се смята за лоша поличба. От особено значение в този ден е утринната роса. Смята се, че ако се освежиш на тази сутрин с майската роса, тогава през цялата година ще бъдеш жив и здрав. Дъждът, който вали на този ден се цени като златото. Гергьовден е свързан с традиционната и богата трапеза.
За празничната трапеза домакинята приготвя специален обреден хляб ("боговица"), на която тя вае от тестото фигурките на овчаря и овцете. В чест на Св. Георги във всеки дом колят младо агне. Преди това, на главата му поставят венец от цветя, които са били събрани сутринта, а на левия рог запалват свещ и се прочита молитва. Обикновено, агнето го колят пред входната вратата и кръвта я изливат в реката или в някой мравуняк (овцете да се плодят като мравките). Кожата на закланото агне, според обичая, отива като дар на църковният храм. Традиционното ястие на празничната трапеза е агне печено на шиш и агнешка дроб сърма. На масата се пие вино и се пеят песни. След като хапнат, хората започват да танцуват хоро. Хорото води най-известният овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.