„Бележки по пътя” се нарича новата книга на Димо Павлов

14.05.2014г.

PReporters

„Бележки по пътя” се нарича новата книга на Димо Павлов Книгата бе издадена от издателство „Лаген” – Стара Загора под редакцията на Трифон Митев. Книгата на Димо Павлов е документален разказ за една епоха от която няма за какво да се срамуваме. Пиша тези редове и се връщам назад във времето. Нямам от какво да се срамувам – нито от онова, което съм извършил и преживял в детството си, нито по-късно от лутанията в търсене на своя път в живота. Знам, че хората понякога се срамуват от нещо, което са извършили. Но има и „таен” срам, че не си извършил онова, което си бил длъжен да направиш, пише авторът Димо Павлов в текста вместо въведение. В книгата той разказва не само за себе си, но и за хората, с които е живял, които са били негови връстници. Това са хора от Обручище и от други краища на страната – деца на селяни, на учители и на антифашистки дейци. В своя живот Димо Павлов се е срещал и работил с народ всякакъв – ученици, войници, курсанти, селяни и работници, партийни и профсъюзни дейци. Всички те са изпълнявали определени функции за да бъдат полезни. Повечето от тези хора бяха отговорни към работата си, към своите близки и обществото. Това бяха трудови хора, спомня си Димо Павлов. Имаше и една специална група хора с отговорности за цялата страна. Това бяха хората, които изграждаха минно-енергийния комплекс „Марица-изток”, сърцето на социалистическа България. Това бяха нови за времето си хора, които свързаха разцвета на страната със собствения си живот. Особено място в този живот имаха и дейците на обществения фронт – те бяха там, където бяха хората на труда. И затова казвам: „Хвала на създателите на комплекса „Марица-изток”! Ние, от нашето поколение, живяхме във време, което ни окриляше. Творихме в него и то ни правеше полезни не само за себе си и семействата ни, но и за обществото. И аз, както моите връстници, бях подвластен на това вдъхновение и съзидателно време, разказва Димо Павлов. Разбира се, събитията и обстоятелствата, които формираха нашия светоглед и съдбата ни бяха по-силни от нас. Всеки поотделно ги преживяваше по свой начин в себе си – затова са и различни спомените, които пишем, добавя още авторът.

Новини от агенциите