Светлана Боянова е известна като зам.-министър на земеделието и храните от кабинета на Бойко Борисов. Завършила е право в Бургаския свободен университет. Има специализации по обща селскостопанска политика, биологично земеделие, правна закрила на сортовете растения в ЕС и др. Започна кариера като главен експерт в дирекция “Интеграционна политика” в МЗХ през 2000 г. От февруари 2008 г. бе изп.-директор на Асоциацията на земеделските производители. След като напусна МЗХ, създаде Институт за агростратегии и иновации, който изготвя анализи, разработки и прогнози.
Боянова изповядва, че всички инструменти за развитие на земеделието, които ЕС предлага, са плод на политика, преговори, лобизъм. И понеже са замесени интереси - на големите и на малките, на регионите, на държавите, на Европа, правилата на тази игра са много сложни, а залозите - високи. Затова трябва да се познават правилата. Според нея в началото на новия програмен период 2014 - 2020 г. е най-важно как ще изиграем своите карти като държава, като отделни организации и личности. Многото работа на България тепърва предстои и дори сме закъснели с много от нещата, които трябва да подготвим, твърди тя. И допълва, че ОСП до 2020 г. предоставя доста възможности и шанс за развитие. Ако знаеш как да ги използваш...
Разговаряме с нея, за да разберем това, което по официални канали не можем, и защото понякога ни се налага да гадаем какво става зад стените, между които се кове бъдещето на българското земеделие.
Според Боянова България и днес няма теми, подложени на обществено обсъждане. Не е ясно кой точно ще вземе всички фундаментални, специфични и важни решения, които трябва да бъдат направени от всички заинтересовани страни заедно, в диалог. Диалог, който трябва да бъде лишен от думи, просто хвърлени в пространството, а да стъпи върху сериозни анализи, данни, информация.
. Госпожо Боянова, според вас до 31 юли 2014 България следва да уведоми ЕК за много решения - дали ще прилага съотношението на заявените постоянни пасища спрямо заявената общо земеделска площ на ниво стопанство, за решението си за разширяване на списъка на дейностите, които няма да се приемат за земеделски и следователно няма да произлиза от тях активен фермер съгласно чл. 9 от Регламента, за възможността за прехвърляне на средства от директните плащания към ПРСР за календарната 2014 г., дали ще се възползваме от същата възможност за календарните 2015-2019 г.
България трябва да уведоми ЕК и за решението си кои площи ще смята за екологично насочени, както и дали ще се възползва от изключенията за тях и т.н.
За всичко това срокът е 1 август т.г. така ли - той фатален ли е?
- Да, официален е, в регламента го има записан, това значи, че държавата трябва да съобщи на Европейската комисия какво решение по съответния член е взела.
Всички страни членки в момента са в сериозни дискусии, следващият месец се събира Съветът на министрите, най-вероятно при гръцкото председателство, ще обсъжда евентуалните решения, които държавите членки вземат. Така че държавата тези решения трябва да ги даде до спомeнатия срок. А ако не ги предаде, санкция най-вероятно няма да има, но е по-зле за нас.
. Произлиза ли от това че имаме фатално кратко време?
- Да, това говоря, че всичко е фатално, защото краят фактически е краят на юли. Повечето решения, които трябва да се вземат, засягат директните плащания - до края на юли всички тези наши национални решения трябва да се влезли в пакетите, за да влезе цялостно аграрната политиката за следващата година. ЕС го прави с цел да има дисциплина и всички държави да се движат с една и съща скорост. Затова правителствата трябва да се напънат и парламентът, защото това засяга важен национален въпрос.
. Четем на сайта на ЕК, че досега половината държави са внесли пакетите с предложенията?
- Да, а до 1 август трябва да сколасат да ги представят всички.
. Имате ли впечатлението, че у нас нещата са много назад с подготовката и дебата?
. Да, имам, но всъщност няма такъв дебат. Решението за преразпределителното плащане за първите 300 дка например у нас го взеха ей така някак си, неясно как, поради това, че браншовиците се съгласиха с решение, което е политическо. Показа се нещо като анализ, но той не дава отговор на въпроса защо в 2014 г. точно трябва да бъдем на преразпределително плащане, а не на таван.
Макар че, ако се проследи кой какво губи и печели от двата вида плащане - преразпределително или таван, определено по-големите производители ще предпочетат тавана.
. Но браншовиците се съгласиха и засега е избрано преразпределителното..
- Да, но за 2014-а година.
. А защо по-едрите биха предпочели тавана?
- Защото по-малко ще ги отрежат, ако таванът бъде определен на по-нисък процент. Ирландия например си е избрала таван 100%. Минимумът на тавана за плащания за над 150 000 евро е 5%, но държавата може да го реши да е по-висок и тогава трябва дебат. Въпросът е, че го нямаше. Така рябва да се реши и накъде е най-добре да се насочи обвързаната подкрепа. Ако е за животновъдите - дали да е на глава животно, или на литър мляко.
Например Шотландия е дебатирала и е избрала да дава от тези средства само на животновъди в райони, трудни за паша. При нас няма анализ и изходна база от кои числа да се тръгне и да се реши.
. Излиза, че е много мътна у нас темата за пасищата?
- Ние сме се фокусирали да я разработим, но в държавата наистина досега не е работено по нея, няма картографиране, няма информация за всички пасища и ливади. В Закона за подпомагане на земеделските производители пише, че ще се прави слой от постоянно затревени площи, но кои са тези площи, къде ще бъдат, кога ще стане.
Ако ги знаехме, можехме и обвързана подкрепа за тях да си обосновем при максимума от 13% подпомагане.
Някои държави решиха помощта от ЕС да е 8%, но извадиха числа и си направиха анализи, а останалите пари ще ги дадат като подкрепа за необлагодетелствани райони, за младите.
Има много възможности и инструменти, но трябва да знаем пасищата и ливадите в България какви са и къде са, кой ги ползва.
. При положение, че за ливадите има изискване само за коситба, това означава ли, че ще могат някои мастити фирми да ги очертаят и с едно косене да вземат субсидиите?
- В крайна сметка тази земя, ако е дадена на фермер от общината като пасище и той няма животни, ще я заяви като ливада, за да избегне изискването за животни. Но трябва да покаже и договор за ползване. Но когато в договора пише пасище, а го заявяваш като ливада, пита се държавата тогава на кого помага, на кои животновъди. Договорите са сключени вече - за пасища, ливади и мери. И се пита каква е целта, която държавата гони...
А следващата година наесен, когато започнат да се правят проверки на заявленията, какво ще стане с тия договори, предоставени от заявителите на ливади, какво ще ги правят?
. Как е според еврорегламента?
- Според него постоянно затревена площ може да се поддържа чрез паша или косене. В новата Обща селскостопанска политика трябва да знаем постоянно затревена площ какво означава. Например до момента дървета и храсти бяха допустими в мининална степен в площта, а сега е написано, че при определени условия, когато има местни практики за паша, може да не преобладават тревни смески, а и друго-например дървета и храсти. Но държавите имат сканирани площите си и преценяват как да го запишат.
Друг пример - има пасища, подходящи за паша, и други - не. Ако познаваме картината у нас, за вторите можем да измислим вид обвързана подкрепа или регионални критерии за пасища. В дадени високопланински пасища не можеш да качиш крави, но можеш овце и кози - трябва да знаеш какви животни имаш и къде ги отглеждаш, за да им помогнеш. Има производители с много крави, които са на концентриран фураж и пасища не им трябват. Затова не съм убедена, че се взе правилното решение за отдаване на пасища без търг и конкурс.
Може да се окаже, че не се знае имаме ли достатъчно животни за поддържане на всички пасища. Звучи добре призивът “дайте да дадем на животновъдите”, ама дали се знае на кого и за какво се дава.
Без да се направи сечение на ортофотокартата и заявяванията във фонд “Земеделие” и без да се види животновъдите какво заявяват всяка година, не може да се получи вярна картина.
. Според Вас свърши ли работа Гаранционният фонд и какво ще стане с парите в него. Еврокомисията го прие и го нотифицира по ваше време, когато го предложихте и нямаше аргументи да откаже. Сега МЗХ внушава, че ЕК не е била съгласна и тези пари трябва да се върнат към програмата за селските райони?
- Гаранционният фонд може да функционира докато се изпълняват проекти по програмата. ЕК го прие, защото казахме, че у нас няма достъп до кредити. А сега не отиват да искат банкови гаранции, вероятно Брюксел трудно ще го разбере.
Производители твърдят, че банките, въпреки че имат ресурс за по-лесните кредити, пак им искали допълнително обезпечение във вид на недвижимо имущество. МЗХ трябва да го провери, щом идва като сигнал. Най-ценното на този фонд беше не толкова лихвеният процент, а да няма обезпечения. Ако сега България поиска от Брюксел да се върнат парите към програмата за селските райони, това може да стане само към мерките, от които са взети.
. Каква е една от заблудите днес според Вас?
- Ами разчита се, че масовата аудитория не разбира и ще я убедим, че ще вземем евросредства от големите и лошите и ще ги дадем на малките. Въобще не е така.
. Какво става с дефиницията за активен фермер - асоциациите не били дали предложения, казват от МЗХ. Толкова страшно ли им се струва в министерството да го решат?
- Не знам какво чакат от МЗХ, не могат да се дават предложения по такъв важен въпрос по мейла. Те обещаха работна група по директните плащания и включително активен фермер, не я виждаме. А понятието трябва да произлезе първо от ръководството на министерството, което да реши според националната политика кой е той. Не може да се чака браншовиците да дават определение, щом за това има регламент, който се прилага директно. Но всъщност определението ще произлезе, когато покажат всички фермери у нас в анализ и държавата реши кои от тях да подпомага. А то политиците се изредиха предизборно да обещаят, че ще взимат от големите и ще дават на малките. А, ако не са тези големи, кой ще произвежда.
. Ясен ли е на държавата моделът за земеделие, който ще следваме? Само по икономически начин, чрез субсидиите ли, Европа може да ни влияе?
- Когато една държава решава да дава пари за определен вид производство, естествено, че тя моделира.
. Колко закона трябва да се променят и колко наредби да се напишат в България за ОСП?
- Всички наредби към Програмата за развитие на селските райони - мярка по мярка, ако ще се правят наредби въобще.
. За какво може най-фатално да закъснеем?
- За всичко ще е много късно. След наредбите идва техническото изпълнение фонд "Земеделие" трябва да има ясна процедура за контрол, за нови слоеве, за идентификация. Ако не стане успоредно с правилата, със сигурност на 1 март 2015 г. няма да сме готови. Има стотици детайли, ако забавим наредбите, ще забавим и прилагането.
. Един страничен въпрос, при какви условия бихте станали например министър, ама честно?
- Нямам такива амбиции към момента, това изисква железни нерви и компромис със семейството.
. Да предлоложим, че е станало, как ще конструирате нещата?
- Бих разпоредила на дирекциите по новата ОСП (не по старата) да разработят схемите на база числа и анализи и да кажат кои варианти предлагат за България. Това се описва в документ и се пускат на сайта, както са го направили останалите държави. Германците например преди дни си пуснаха предложенията на сайта дори по партии.
Четат го браншовете и се започва дебат конкретно, не по принцип. Изваждат се числата и анализите на всеки бранш и се говори по тях остро, и се спори. Докато дебатираш с бранша, всички дирекции да пишат проекти на наредби или закони. Фонд "Земеделие" в това време подготвя правила за прилагането, неговият технически инспекторат казва какво му трябва за проверките догодина. В това време се изготвят новите допустими слоеве за субсидии. За целта трябва да се обиколи страната, да се опишат екологично насочените площи, за които задължително ще се плаща.
Пример: Ирландия от всички екплощи си избра само три да субсидира: угар, азотфиксиращи кулури, залесени по ПРСР площи.
При обвързаната подкрепа за зеленчуци, животни и др. трябва да се знае кои са, колко са, къде са, при кои стопани да идат парите, за кои видове животни. Няма време, бих тръгнала отзад напред - колко са парите и кого ще подпомагаме.
източник: http://www.bgfermer.bg/Article.asp?ArticleId=4107170
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.
Безплатни ПРЕССЪОБЩЕНИЯ И НОВИНИ ОТ АГЕНЦИИТЕ И КОМПАНИИТЕ
