Гълъбово има на кого да каже „Добро утро, господин полковник!”

04.06.2014г.

PReporters

Гълъбово има на кого да каже „Добро утро, господин полковник!”

Добри Желев е роден на 21-ви юни 1921 г. в старозагорското с. Гълъбово. На 12-ти август се навършва 1 година откакто радетелят за българщината напусна този свят. Репортер на Агенция „Антен Ер” посети кв. „Митьо Станев”, където се намира родната къща на полковника. Докторът на историческите науки, о.р. полковник Добри Желев е роден на 21 юни 1921 г. в с. Гълъбово, Старозагорско. Завършва Военна академия, след което работи 18 години в Гранични войски. През 1961 г. е главен редактор на в. "Граничар". За участие във Втората световна война и за дейността му в Гранични войски е награден с 16 ордена и медали. Защитава дисертация през 1980 г. От началото на 1961 г. до края на живота си се занимава с научно-изследователска дейност в областта на нашата нова и най-нова история. През ръцете му е минал огромен документален материал от архива на МВР, Централния държавен и Централния партиен архив, Централния военен архив и архива на МВнР. Автор е на книгата "Никола Гешев и неговите секретни операции". Добри Желев произхожда от борческо селско семейство. Баща му Желю Куманов през Първата световна война подкрепя републиканското крило в армията. В един момент, когато дружинният командир на неговата част изкарва група войници пред строя и вади пистолет да ги разстреля за назидание, Желю излиза пред строя, зарежда пушката и казва: „Спрете, нямате право без съд и присъда да ги убивате!” Цялата дружина зарежда оръжието си и застава зад него. Животът на войниците е спасен, но после Желю е осъден на смърт. Помилван е от правителството на Александър Стамболийски. Заедно със съпругата си Дина възпитават на труд и любов към книгите своя син Добри. Насочват го към поезията на Ботев, Вазов, Славейков и Гео Милев. Така той още съвсем млад обиква родината и ненавижда неправдата. Затова е съвсем естествено, когато в началото на 1942 г. в 8-ми дивизионен артилерийски полк е създадена силна антифашистка организация с политически ръководител Желязко Тодинов, завеждащ бойната дейност в нея да бъде Добри Желев. Преди и Добри да бъде арестуван, той успява да унищожи нелегална документация. Цялото ръководство на организацията е задържано и тежко инквизирано, но по липса на доказателства военното разузнаване не успява да устрои процес. Дълбоко се е запечатал в паметта на Добри онзи тежък момент, когато пребит, с лице обляно в кръв е отведен на разпит при поручик Сосков. В този момент влиза поручик Таньо Кавалджиев. Той се обръща с думите : „Господин поручик, вижте какво са направили това момче. Та те са го обезобразили. Това е български войник. Как утре вие ще го водите в бой за защита на родината? Вие сте се превърнали в истински полицаи.” Поручик Сосков, който до този момент не е намерил никакви документи и факти против задържаните, засегнат от тези думи на Кавалджиев, хвърля папката и прекратява следствието. Разбира се, тогава Добри не знае, че поручик Кавалджиев е свързан с щаба на партизаните от този район и с ОК на БРП. През септември 1943 г. Добри Желев е уволнен от казармата. Става председател на комитета на Отечествения фронт в Гълъбово. Установена е връзка с партизански отряд „Георги Димитров”, който действа в този район и е създадена бойна група, която се снабдява с оръжие и е готова всеки момент да отиде при партизаните, ако това се наложи. Желев участва в установяването на новата власт на Девети септември. След това отива на фронта. Най-тежък момент от втората фаза на войната за Добри са войнишките бунтове, предизвикани от речта на Г.М.Димитров, произнесена на 28.11.1944 г. в Стара Загора, с която призовава войниците да искат от своите командири да бъдат върнати по домовете. Въпреки всички трудности Желев успява да убеди своите другари, че това се прави в интерес на чужди сили. След края на войната той е назначен за районен комисар по снабдяването. България е ограбена от Германците. На пазара няма стоки. Много пъти, когато сутрин отиде на работа, заварва да чакат пред кабинета му по 80-100 души само за по килограм гвоздеи или по 100 цигли. След като снабдяването на страната е стабилизирано, Желев е назначен за директор на „Зърнени храни” на Гълъбовски район, а той е голям житарски център. Понякога дневият оборот на пункта стига до 2 млн. лева. През това време Желев не само работи, но и учи. Като частен ученик завършва средното си образование. Мечтата му е да следва инженерство, но партията го изпраща в Гранични войски, в щаба на Първи граничен отряд в Белоградчик. Тогава отношенията между България и Югославия са обтегнати до краен предел. Непрекъснато се прехвърлят големи бандитски групи от Югославия в България за саботажна и разузнавателна дейност. Всеки ден се водят престрелки. Колко е била напрегната обстановката се вижда от това, че бащата на поручик Желев идва в Белоградчик, за да види сина си. Престоява 15 дни, но никой от командването не посмява да разреши на поручик Желев да напусне района и да отиде в Белоградчик. Баща му, пропътувал над 350 км., си заминава без да се срещне с него. За отлична служба на поручик Желев е предложено без приемен изпит да учи във Военната академия. Но за Желев е обидно да влезе в академията без изпит. Той взема домашния си отпуск и денонощно стои над книгата. Когато се случва да му се доспива, потапя главата си в кофа студена вода. След като обявяват резултатите, чува генерал Янчо Костов, началник на аказдемията, да казва за него: „Издържал изпита с пълно отличие. Приема се.” Завършва с висок успех и в началото на октомври 1953 г. е произведен капитан, а скоро след това предсрочно за майор. В началото на 1961 г. Желев е обявен за отличник на МВР и е награден да изкара 20 дни на почивка в полския планински курорт Закопане. Водят го на празнична литургия в катедралата на Краков. Там свещеник тогава е Карол Войтила, бъдещият римски папа Йоан Павел II. На Желев е устроена среща с Войтила, разговорът между двамата продължава повече от час. След тази среща те дълго време поддържат връзка и си разменят дребни подаръци. Това става чрез полския военен аташе при тяхното посолство в България. По същото време Желев е назначен за главен редактор на вестник „На боеви пост”. По негово предложение наскоро е върнато старото име на вестника – „Граничар”. Той се среща с много видни личности като Добри Терпешев – главнокомандавщ на Народоосвободителната въстаническа армия в България, Константин Муравиев, Кимон Георгиев, Антон Югов, Стойчо мушанов, секретаря на цар Борис – Станислав Балан и др. и записва техните спомени. Интересен разговор води и с началника на отделение „Б” от царската полиция – Андрей Праматаров. Дълбока следа у него оставя срещата му с двамата съветски герои – Михаил Егоров и Мелитон Кантария, които в края на Втората световна война поставят победното червено знаме над фашистката крепост Райхстага. Полковник Добри Желев служи цели 18 години в Гранични войски, но заради сблъсък с висшето командване е принуден в началото на 1967 г. да напусне. За него остава мечтата да завърши свободна аспирантура. Въпреки, че дисертацията му е готова още през 1965 г., до защита е допуснат чак през 1980 г. и получава степента „кандидат на историческите науки”. Работи в Софийския градски съвет на ТПК. В областта на комунално-битовото строителство Добри Желев пряко съдейства за построяването на 53 битови комбината за услуги и производствените сгради на ТПК и на сладкарското предприятие „Христо Ников”. Главен специалист е в СГНС. През това време многократно е командирован освен в бившите социалистически страни и в редица западни държави, като Италия, Франция, Холандия, ГФР и др. със задача да изучава състоянието на пазара. Той купува различни стоки, които разпределя между конструкторските бюра на софийските предприятия. Те изработват подобен български модел и го внедряват в производството. Така разширяват и разнообразяват стоките за широко потребление, произвеждани от столичната промишленост. В западните държави полицията и разузнавателните органи често го посрещат с думите: „Добър ден, господин полковник!” Следят го и понеже не могат да го засекат, че се занимава с разузнаване, мислят, че върши това много умело. Пътува с преводач, но никой не се сеща, че преводачът е млад офицер от Първо главно управление – Външно разузнаване на МВР, който знае три езика – италиански, френски и английски… Д-р Добри Желев от началото на 1961 г. Досега най-активно се занимава с научно-изследователска дейност в областта на нашата нова и най-нова история. През ръцете му минава огромен документален материал от архива на МВР, Централния държавен и Централния партиен архив, Централния военен архив и архива на Външно министерство. След промяната на 10-ти ноември 1989 г. в Централния партиен архив са предоставени редица секретни изследвания, подготвяни лично за Тодор Живков. В това число има и изследвания извършени от ООН, които засягат и България. Те попадат при акад. Мито Исусов и д-р Добри Желев. От тях е видно, че когато става промяната в България, тя е една от страните със сравнително висок стандарт в Европа, а сега сме най-бедни. Д-р Желев има над 200 научни публикации. Голям интерес предизвикаха сред нашата общественост документалната му повест „Записки на граничаря” и монографията му „Никола Гешев и неговите секретни операции”, Целият живот на този човек, който си отиде от този свят на 12-ти юни, 2013 г. е извървян в борба за по-добри дни и повече справедливост, за откриване и отстояване на истината. Колко хора могат да се похвалят с такъв живот?

Новини от агенциите