Свещеник от Гълъбово отстоява вярата с апостолски плам

06.06.2014г.

PReporters

Свещеник от Гълъбово отстоява вярата с апостолски плам

Архимандрит Трендафил от храма „Рождество Богородично” в Гълъбово отстоява с апостолски плам новопостроената църква. Предисторията на дългите митарства започва в далечната 1965 г. Тогава в общинския център е разрушена стара църква, намираща се в съседство до Първо основно училище „Св. Паисий Хилендарски”. Дошлият две или три години преди това от с. Княжевско свещеник, живеел под наем в близост до съборения храм. Още тогава той се зарича, че ще направи всичко възможно, Божият дом да бъде издигнат отново. Ходенето по мъките и митарствата започват още през 1992 г., но първата и решителна крачка все пак е направена. Тогава той и отец Димитър, който по-късно става жертва на катастрофа, обясняват на хората от Гълъбово, защо храмът трябва да бъде издигнат отново. До този момент общинският център няма своя църква, а единствената такава се намира в квартала на отсрещния бряг на Сазлийка. На практика това означава, че основният духовен център не е градът, а кварталът отсреща. Енориашите откликват с разбиране. Свиква се събрание, на което е учредено и църковно настоятелство за изграждането на новия храм. Отец Трендафил като председател на църковното настоятелство е натоварен да придвижи общото дело напред. Той отива в общината и се среща с тогавашния кмет Съби Недков, от когото получава разрешение да си набележи поне три места, подходящи за построяването на храма. Тези три места после трябва да преминат през сложната плетеница от политически пристрастия в местния парламент, за да се стигне в крайна сметка до окончателния вариант. Когато той е определен в близост до съборената някога църква, след това всъщност започва истинската битка. Първото препятствие е нотариалния акт за земята, върху която да бъде построен храмът, защото църквата не иска храмът да се строи върху общинска земя. Цели четири пъти изчезваха документите и не мисля, че това е било просто случайност. По-скоро го окачествявам като съпротива срещу строежа на църквата, спомня си отец Трендафил. Той обаче остава упорит в своето постоянство и след дълги митарства успява да получи нотариален акт. След това обаче самата митрополия се обръща срещу него. Църковната шапка иска тя да контролира усвояването на средствата и строежа на храма. Това обаче не се случва и строежът на храма се води от църковното настоятелство. Много пъти хора, които уж служат на Бога ми създаваха пречки в контактите с фирмите по време на строителството. Неведнъж сме стигали донякъде и в следващия момент е трябвало да спираме, защото не сме получавали обещани вече средства и материали, разказва отчето. Въпреки това, храмът е завършен. Построяването на самата църква обаче съвсем не е краят на историята. Тепърва предстои тя да бъде изографисана. Идеята на отец Трендафил е това дело да бъде извършено от местен художник. То обаче отново е посрещнато на нож от митрополията. Оттам предлагат студенти от богословския факултет да изрисуват църквата срещу 200 000 лева. Когато предложението им е отклонено, те се опитват да наложат одобрение на проекта за всяка една част от храмовото пространство. Отец Трендафил игнорира и това безумие. Нима, когато Захарий Зограф и изписвал своите църкви е трябвало да се притърча до митрополита да одобрява проектите му, задава риторичен въпрос свещеникът. Той просто се е договарял с настоятелствата на църквите, затварял се е в църквата за няколко години, докато не изпълни поръчката и това е. Останалото е просто бюрокрация. Първоначално отец Трендафил ангажира със стенописите местният художник Генчо Петров. Малко по-късно той си отива от този свят. Успява да изрисува само малка част от цокъла. Тогава при втория си избор на художник, отец Трендафил се спира на Димитър Каратонев от Харманли. Познава го още от дете, пък и момчето е надеждно, завършил изобразително изкуство във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, печелил е няколко награди в престижни международни форуми. И така – Димитър Каратонев само за няколко месеца успява да изрисува голяма част от вътрешното пространство на храма. През това лято ще довърши последната част от западната стена и колоните. Мечтата на архимандрит Трендафил е храмът да бъде осветен в навечерието на Богородичните празници, то това до голяма степен зависи от благоволението на Старозагорския митрополит – дядо Галактион. Надявам се да го получа, въпреки че не съм никак лесен характер и не прекланям току-така глава пред началниците, защото все пак това е едно Богоугодно дело, споделя архимандрит Трендафил.

Новини от агенциите