Инж. Димитър Белелиев има 15-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА (ЦЕРБ ЕАД). До 2011 г. е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АД. Завършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии.
ЦЕРБ е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Над 70% от дейността на компанията е в чужбина. У нас работи по проекти на НЕК, ЕСО, „Енерго-Про Мрежи”, ЧЕЗ, Мини Марица Изток, Лукойл Нефтохим и други.
Енергийната система на България в XXI век ли е?
Зависи с кои държави се сравняваме. Определено сме в 21 век, ако се сравняваме с голяма част от страните, които не са в Европейския съюз. В Европа сме под средното равнище, но в никакъв случай не на последно място. Това, което ще ни осигури енергийна система от 21 век, са СМАРТ технологиите за управление на производството, разпределението и потреблението. Това тепърва предстои и са нужни сериозни инвестиции.
Думата иновации чужда ли е за БГ-енергетиката? Какво се случи в тази посока за последните 10 години?
Тази дума е чужда като цяло за българската икономика , за съжаление ! Бюджетът за иновации по европейски програми за целия български бизнес за 7 години е колкото за разработката на едно лекарство, от която и да е международна фармацевтична компания. Освен че държавата не отделя средства, няма големи български фирми в никой сектор на икономиката, които да могат да си позволят да правят значителни инвестиции.
Все пак има интересни проекти, макар и не толкова мащабни. Ще дам за пример системата на ЦЕРБ, която беше наградена за Иновативен български продукт на 2015 г. от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Системата се нарича Vibro Health+ и намалява риска от аварии в електрическите централи, като следи вибрациите на машините онлайн 24 часа в денонощието. Благодарение на нея специалистите може да забележат зараждащите се повреди много по-рано, а предприятията да предприемат превантивни действия. По този начин могат да бъдат предотвратени скъпоструващи забавяния на производството, авариите може да се намалят наполовина, а разходите за техническа поддръжка на въртящи се електрически машини да намалеят до 40%.
Идват празници. Ще издържи ли на натоварването през празничните дни енергийната система на страната?
Традиционно през зимните празници ел. мрежата се претоварва. Техническото състояние на съоръженията обаче е добро, бяха извършени необходимите подготвителни работи за зимния сезон и вероятността от прекъсвания е малка. Разбира се, освен ако няма стихийни бедствия, които да усложнят обстановката. Като цяло системата има голям неизползван потенциал, поради ниското потребление, и може спокойно да се справи с по-голямото натоварване.
Има ли подводни камъни в Закона за либерализация на енергийния пазар?
Не мисля че има подводни камъни. Въпросът е доколко сме подготвени да се възползваме. Със сигурност възможността битовите потребители да купуват електроенергия на свободния пазар е положително събитие. Достъп до крайния потребител ще имат и други търговци освен монополистите и това би могло при равни други условия да доведе до намаление на цената на електроенергията. Очакванията ми са това намаление да не е съществено. Основната причина е, че много малко от потребителите, поне в един първоначален етап, ще могат да прогнозират потреблението на електроенергия и разпределението й по часове. В по-дългосрочен план, когато българският потребител се научи да прогнозира и управлява потреблението си във времето, може да се постигне икономия на електроенергия и на брутната сума, похарчена за нея. При всички случаи обаче смятам, че свободният пазар е положителна тенденция.
Ще „клекне” ли бизнесът пред решенията на енергийния регулатор?
Това е политическо, а не бизнес решение. Увеличение ще засегне повечето индустриални сектори в негативен план. Ще намалеят инвестициите, износа, а може да се стигне и до загуба на работни места.
Смятам, че в цената на тока много голяма компонента е разходната част на държавните дружества, като НЕК, ЕСО и т.н. Енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила и не оптимизират разходите си.
Но като цяло бих казал, че цената на тока сама по себе си не е проблем, тя е пазарна функция. Проблемът е в това, че няма достатъчно производство в индустрията, а следователно и потреблението на електроенергия е изключително ниско.
Вашият сценарий за изход от кризата в енергетиката ни?
Криза в енергетиката няма. Има огромна криза в българската икономика и това трябва ясно да се разбере. Няма потребление на енергия, следователно няма производство и пренос, от което следва, че няма пари за инвестиции, оттук разходите се вдигат и така нататък. Няма как енергетиката на една страна да се развива добре, ако тя няма работеща индустрия.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.