В община Минерални бани във връзка с нашумялото в медиите скално изображение, наподобяващо човешка глава гостуваха две големи имена в областта на археологията. Става въпрос за проф. Ана Радунчева, единственият български археолог включен в екипа на Международна изследователска експедиция, който изследва следите, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая. Заедно с нея в родопската община бе и д-р Стефанка Иванова от Националния археологически институт към БАН.
Изобщо не е правилно и няма никакви доказателства за това тези ниши да се наричат тракийски и цялата култура в района да се приписва на траките, каза д-р Стефанка Иванова. Има един друг елемент, че първо по тези места са живели праисторическите хора в които влизат и енеолитните. След това тук има траки, после античност, средновековие. Това че ги има всички тези по-късни не значи, че те са създатели на тези скални структури. Това би трябвало да се различава. И понеже някои хора познават само тракийската археология, други познават друга и всеки това което си знае, това си бае. От доста години се борим да се премахне този факт, че тези паметници са тракийски, защото те са доста по-ранни от траките и това е една от най-развитите цивилизации, поясни д-р Стефанка Иванова. Прави ни чест, че по нашите земи е възникнала тази цивилизация. Това е първата европейска цивилизация и това са хората, които за първи път в света обработват златото, хората които добиват солта, която тогава е имала стойността на злато, хората – които имат много стройна религиозна система, хората които провеждат много сериозни астрономически наблюдения, така че всички тези доказателства са безспорни.
Да, по-късно траките на много места са се намесвали и са оставили и своя почерк. На много места, например на Перперек /не се казва Перперикон, а Перперек/ има следи как преди това е оформена скалата за нуждите на по-ранните хора, след това идват следващите и вече с друг инструмент добавят своя отпечатък, съобразен със своите нужди. Но това не значи, че те първи са създали този обект. Затова трябва да се внимава много, когато се правят изследвания.
Освен това, ако нещо е издълбано на скалата рано, първото нещо, което е във вдлъбнатините на тази скала е най-ранното и е на хората, които са го издълбали. На татул навсякъде върху скалите първата е енеолитната керамика. Там бяха намерени жертвени огнища и като доказателство пещ, в която се е пекла керамика и в дъното на пещта е запечена дръжка на енеолитен съд. Значи това не е дори случайно намерено, а е намерено на място. Да не говориме и за Перперек.
Другото, което искам да кажа е това, че тук е много благодатен район и действително навремето проф. Радунчева каза, че това е свещена планина и тя цялата всъщност е обработена като такава. Освен на Татул, Перперек и Белинташ, сега тя се проявява и тук. Светилището „Орлови скали” подлежи на проучване, защото не може само като погледнеш веднъж и да изградиш теория. Трябва да се вземат проби от скалите, да се види с какъв състав са, по какъв начин се напукват. Някой път начина на напукване определя и начина на ерозията.
По отношение на иманярите личи си че доста са действали. Тук не става въпрос как да се пазим от иманярите, те такива изкопи са направили, че наистина много са се трудили. За щастие района около „Орлови скали” е социализиран много добре, защото за разлика от други места е значително по-добре запазено.
Доган кая всъщност се намира на Улу дере, това е началото на Харманлийска река, която пресича района от северозапад на югоизток и по цялото й протежение има такива паметници, които са свързани. На същата река, само че малко по надолу е Ангел войвода, на същата река е Ночево, което също е голям комплекс както и други 3-4 такива находища, които трябва да се проучат и да се свържат по подходящ начин в един туристически маршрут, който да трае дори няколко дни. Наистина за първи път виждам толкова голямо съсредоточаване на ниши на такава малка територия. Просто си заслужава да го използвате. А освен това мисля, че маршрута по Улу дере нагоре към Йончево не е толкова труден за да се социализира, сподели още д-р Стефанка Иванова.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.